Мен отдавна ме няма на онзи балкон.
И отдавна под него е празно.
Ни Ромео, ни принца на белия кон...

 Не останаха дни за надежда.
А пък вярата - окъся.
Само любовта – с поглед сведен,

 и мургавото лято май си тръгва
нарамило надеждата бездомна
не иска повече да се залъгвам

 далечната близост
страховете и смисъла
поводът за живот

 Помръкнаха зелените очи на ореха.
За студ и сивота душата му се готви.
Издишва - вдишва есенна умора.