Като бич изплющя диагнозата.
Стана тихо край мен. Непривично.
Заприиждаха сънища грозни.

 още мъничко есен по клоните
още малко тъга разпиляна
после гарванов крясък – най грозния

 "Това не винаги си ти, защото винаги си друго."
М. Петкова
 

 И дъжд отмива спомени и рани,
прелива улейче по тротоара.
Адрес, отнякъде останал,

 Има нещо съмнително в тази тъга:
цяла зима в небето се взира -
слънце щ се прищяло -