"... това е всичко, бармане,
                                                               останалото са душите ни..."
                                                                                  Ал. Иванов


Сривах се, ставах,
близах рани - по кучешки.
Клех се, че вече няма
да обичам - докато дишам.
Груба бях и нащърбена,
прозаично - лирична...
Вечер често -  на хълма -
срещу себе си тичах.
Мога още да ти разказвам,
няма смисъл обаче, разбирам...
Ето такава съм, бармане.
Не ме утешавай. Просто ... наливай!

Големите разочарования са разрушителни, но от тях се раждат и силни творби. Често личните ни трагедии са причина за нашето личностно и духовно израстване.

Наливай, наливай емоции в стиховете си.

Никога не се отчайвай и напред смело продължавай и наздраве до първа чаша-повече не продължавай !:))))

И какво се получи,
неразбрана си тръгна,
бармана пак ти наля
и към друг се обърна.
После, тъмното, птиците,
ти прошепваха, рано е,
да замръкнеш в душиците,
дето все те ограбваха...
И накрая прибрала се,
тихо в своята къща,
под юргана навряла се,
спомен все те завръща,
дето кара те някак си,
да се чудиш и маеш,
как бе хора насреща ми,
не разбирате даже,
във сърцето ми болката,
във душата ми ужаса,
че налива ми бармана,
добротата, ненужна ми...

Наливам... разточително!
Благодаря, че си тук!

Даже и една ми идва много...:)
Благодаря ти!

Ти си невероятна, Мила!
Прегръщам те!
:)

Удоволствието е мое, Ив!
И аз те прегръщам прекрасно момиче!