Краят на април
със капки дъжд
барабанеше по прозорците.
Възможно най-почтено
седнахме в един измислен храм.
Говорихме си глупости,
една и съща песен
слушахме стотици пъти,
едва-едва отпивахме от питиета,
кафетата не преброихме.
Не се обадихме по телефона,
не си задавахме въпроси.
Смяхме се без повод.
Много премълчахме.
Ръка не си подадохме.
Бутилката изхвърлихме,
(а можехме да я строшим в стената).
Заедно не тръгнахме в дъжда.
(И аз, и ти си имахме чадъри.)

Зад нас остана
някакъв следобед
в края на април...

Следващия път се постарай да си забравиш чадъра!
И пак се помоли за дъжд...

Поздрави!

Зад нас остана
някакъв следобед
в края на април...

Пред нас - надежда нова
за друга пролетна любов...

Поздрави от Родопите!

любов си е хубава. Всеки сезон е подходящ да си забравиш чадъра ;-)))

Обичам дъжда и често забравям чадъра си...;)

Радвам се, че си тук!
Винаги има надежда! :)

Благодаря! Поздрав на теб и на любимата ми Родопа планина! :)))

Така и правя - всесезонно го забравям...;)
И чакам есенната любов...

Есенната любов е по-кротка, но много удовлетворяваща!
Идва есен!

Любовта е за всичките сезони, разбира се.
Но метафорично я нарекох пролет... Иначе е един вълшебен полет!
Поздрави на всички!