Мои кратки приятели,
нощни момчета и принцове,
мои флиртове, болки и истини -
връщам се.
Разлейте виното!
Душевните ми атоми
кристализираха в решетка.
Ще пием мълчаливо.
Няма да се гледаме.
Любови мои,
стари и несподелени,
случайни и очаквани,
безумно истински и трепетни.
Момчета мои!
Май съм ви забравила...
Пререждам имена, броени нощи
и целувки.
От прашен ъгъл стари думички
напират.
Обаждат се момичешките ми капризи.
Момчета мои,
повечето нощни,
очите ви не мога да си спомня.

Разлейте виното
и спомена за вас.

но не винаги!:)
Хубав стих -поздравлнеия!:)

очите ...

Там е, но не винаги и не цялата...
Благодаря, че се отби!

... казват всичко!