Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2009 11:16 - Време е да те питам...
Автор: ivana59 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2498 Коментари: 10 Гласове:
15



       Преди 24 години, точно на Нова година, изгубих завинаги татко. Връзката ни беше много силна, татко беше най-добрият ми приятел... Липсва ми!

 

Е, татко,

време е да те питам

за смисъла

на всичко, дето ме мъчи -

пари и радости,

обич и работа,

приятелства - истински -

и другите - вече забравени.

Домът не е крепост -

видно е -

само болки и грижи -

преглъщам обидата,

проклинайки - трижди.

Прането простирам

с мисъл за стих -

търся пристан

за болната си душа.

Неистини все крепя.

И си повтарям  - ще издържа.

Намълчах се.

Изпуснах всичките влакове.

Зная обаче -

чакаш ме...






Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. inel379 - Трогателно!
29.12.2009 11:26
Най-близките ни хора са най-сигурния ни пристан!
Много нежност зо теб!
цитирай
2. tili - Няма как - ще
29.12.2009 11:28
трябва да се издържи! А той те чака без съмнение, но и тук ти помага невидимо. Утеха, но не и забрава!!!
цитирай
3. veninski - Сигурен съм, че те гледа отгоре и ти ...
29.12.2009 13:26
Сигурен съм, че те гледа отгоре и ти се радва...
Мир на праха му!
цитирай
4. tit - Споменът дава сили!:)
29.12.2009 15:16
Светла му памет!
Прегръщам те!
цитирай
5. galinabg - И аз още не мога да повярвам
29.12.2009 17:04
че ги няма и двамата ми любими родители.....Тежко е.
Живея с мисълта за тях и най-дълбока топлина в Душата си. Обичам ги!
Прегръщам те!
цитирай
6. hel - Той и сега ти е приятел, мила! О...
30.12.2009 01:22
Той и сега ти е приятел, мила!
Обича те, разбира те и те подкрепя! И ти го усещаш, нали!
Прегръдка!
цитирай
7. compassion - Разбирам те.
30.12.2009 15:35
И аз загубих татко. Но го бях помолила да ми даде знак, че духът продължава живота под друга форма и той го направи точно една година след смъртта си. Чудо! Сега съм по-спокойна. Знам, той ме закриля.
цитирай
8. katan - Разплака ме!
30.12.2009 17:42
То аз все си плача и за двамата - и за майка и за татко.
Но ти задаваш и въпроси, които не ти дават мира.
И аз като compassion чаках знак от татко и го получих на 40-я ден от смъртта му.
Те са там,горе и ни помагат - иначе не бихме ногли да издържим...
цитирай
9. konstant7 - *
31.12.2009 04:54
Особенна , силна е връзката : баща - дъщеря ,
те обикновенно се разбират без думи .
Бащата никога не забравя дъщеря си , незвисимо на кой свят се намира той .
Гледа те и ти помага вярвай ! Мир на праха му !
цитирай
10. milamam - Когато едва 16-годишна, загубих ...
31.12.2009 09:12
Когато едва 16-годишна, загубих баща си, не ми липсваше така, както сега...Толкова неща пропусна от живота ми, толкова радости...Понякога даже ме беше яд на него, че си "тръгна" толкова рано, като бягство го приемах.
Тежко е да не е до мен, но пусти живот, трябва да се живее. Поне си го кажи, това дето искаш, на теб да ти олекне, приятелко.
Прегръдка топла!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivana59
Категория: Лични дневници
Прочетен: 990619
Постинги: 403
Коментари: 2130
Гласове: 19213
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930