Житейският ми опит предполага емоционална уравновесеност, умение да откривам зърното сред плявата, устойчивост и разумност... Уви! Наивно и ласкателно предположение. За пореден път ближа люти рани и си обещавам "Никога повече!"  сляпа вяра в ближния.

Най-страшното е
да те предаде приятел -
много чист,
кристално чист
и светъл...

         Не помня чии са тези редове, но като буца са заседнали в гърлото ми днес. Защо се случи? Нали е старо и проверено в годините приятелство, защо се пропука и после се разби на парчета? Промяната в социалния статус ли е причината, или моята безгранична вяра, че и другите са като мен -  готови да помогнат с каквото могат, без да очакват нищо в замяна...
         Ще го преживея, знам. И това ще мине. Но горчилката остава. Утаява се дълбоко в душата и прави невярата в ближния още по-силна.

Ив, трудна мисла те е обзела...
Приятелите, кои са те, защо очакваме от тях това, което ние правим или точно, защото не очакваме нищо, а просто го правим, ни е трудно да приемем това, че те не се отплащат, така както ние го правим...
Знаеш ли, дали са приятели или непознати, аз правя нещото с пълната мисъл, че не искам НИЩО от това. Абсолютно нищо.
Знам, че той, тя, те, ще се отблагодарят някога, на някого, а пък на мен ми се връща от някой, някоя, някои...толкова непознати :)))
А и приятелството е малко интересно понятие - това е нуждата на двама души да са заедно, както в любовта, но без тънката част, необходимостта им да споделят събитията в живота си, да си помагат, да са съпричастни един към друг...
От опит знам едно, обаче - винаги, винаги, винаги прекаленото допускане на който и да било, дори и любимият човек до същността ти, води до БОЛКА.
Малка или голяма, зависи от това, колко навътре си го пуснал.
За това, просто имам едно правило - някои неща, които "извират" от мен, те са си изцяло и само за мен. Мога да разкрия част от лъчите, които ме греят, но не и цялото слънце, което ме изпълва.
Прегръдка голяма, мила!

изпитала съм го, и аз като теб винаги си казвам: няма да го позволя отново, но се случва.....Но ти не се отказвай да вярваш на другите, не се затваряй в себе си, моля те, не бива.....
Поздрави!

Не търси причините в себе си, не се обвинявай!
Най-много ни боли, когато ни предават близките ни хора, защото ги обичаме...
Неизменно човешко състояние...
Само времето ще излекува тази рана...

ти е присъщо да вярваш в добротата. Извинявай за умозаключителния тон, да се лъжем в преценката си за хората не ни е чуждо, да сме благодарни, че времето от неискрени приятели ни е лишило.

Съчуствие обземаме сега,
предателството - бреме е,
така пренасяно в годините.

Поздравления !!!