"защо ми е спасение -
                                               щом няма да те има."
                                                                Ал. Горчев


Отдавна те няма -
в съня и в живота ми.
Отдавна и спомени нямам.
Сбогуването ни  -
дълго и неохотно -
тежък жребий за двама.

Всеки по пътя си тръгна.
Нямаше време за драма.
Пуснахме си ръцете на ъгъл.
И гръб си обърнахме. Странно.
Вятър среднощен ни грабна,
пясък в косите изсипа.
Устни солени ни радваха,
с други очи бавно свиквахме.

Така и не чухме крясъка
на странната птица в нощта.

После август заплака.
И ГИ изтри от света.
                              

Поздрави !

Няма дума излишна и не на място. Много силно. До съпреживяност.

Поздрави!

!!!

Поздрав, Ивана, топличък!

Когато някой автор каже: "Това е само творческа измислица", не му вярвам. И на теб няма да повярвам, ако ми го кажеш. Не може човек да напише такова нещо, ако не идва от сърцето.
Но в случая не мисля за това. Мисля си за теб: какъв човек си ти!
Докосната от Бога!

със сълзи в очите...
прегръщам те...