Все така е студено, аморе.

Тънък вятър пронизва. До кости.

Вън се вихри поредната пролет.

Вътре в мен зимата се залости.

И не иска да тръгва проклетата.

На приятелка ми се прави.

Настоява с мен да си пие кафето

и истории смешни разправя.

Как ще стопли отново сърцето ми

и живота ще сложи във релси.

Ще ми върнела всичкото взето.

 

Даже вярата в себе си.

дъждовна, прохладна, самотна...
има много тъга в душата ти, Ваня...
Не се отдавай на тягосни мисли,
пий кафе, смей се с приятел,
смени обстановката, бъди сред природата!
...
Какво още да ти кажа...
в тъгата си човек винаги е сам
това от опита си аз го знам!

Тази зима в нас ...
Нека пролетта НИ върне вярата, приятелко!

Винаги има начин. Усмивки и Светли празници, Ваня!